Централноафриканска република

Централноафриканска република
0 votes, 0.00 avg. rating (0% score)

Общи сведения

ЦАР - Коронацията на Бокаса

ЦАР – Коронацията на Бокаса

Централноафриканската република (ЦАР), както подсказва названието й, е разположена в Централна Африка. Страната няма излаз на море, всичките и граници са сухопътни. Територията й е 622000 квадратни километра. Столицата й е град Банги, с население около 650000 души. ЦАР граничи с Република Конго и Демократична Република Конго на юг, с Чад на север, с Камерун на запад и със Судан на изток.

Население и религия

Страната е една от най-рядко населените в Африка, населението й е около 4,5  милиона души, плътността – около 7 души на квадратен километър. Смъртността при новородените е една от най-високите в света – 104 на 1000. Средната продължителност на живота е една от най-ниските в света – 47 години за мъжете и 52 години за жените. Всеки втори жител на страната е неграмотен. Етническия състав е разнообразен и се състои от десетки етноси (племена). Най-многобройни са представителите на племената гбая и банда – те съставят около 60% от населението. Официалният език в държавата е френския, но помежду си племената общуват на десетки наречия. Християнска религия (католицизъм и протестанство) изповядват около половината жители на ЦАР, около 15% са мюсюлмани и около 35% са представители на местни култове и вярвания.

Климат и природа

В югоизточната част на ЦАР растат влажни тропически гори, които на север постепенно преминават в савана. Различават се два основни сезона – сух и дъждовен.  Сухият период е от ноември до февруари, дъждовният – от май до октомври. Средногодишната температура е 28 градуса.

История

До неотдавна на територията на днешната Централноафриканска Република са живеели отделни племена, без да са организирани в държава. През 16, 17 и 18 векове района често е посещаван от роботърговци, както християни, така и мюсюлмани, вследствие на което числеността на населението силно намаляла.

В края на 19 век района е контролиран от френски войски. Дадено му е названието Убанги-Шари. В началото на 20 век Франция предоставя на концесия природните ресурси на Убанги-Шари и няколко частни компании започват да ги разработват. Започва и строителството на железопътни линии. Отношението към местните жители е като към роби. Това е причина за редица разобличаващи статии във френската преса, които разклащат френското правителство. В края на 20-те години на 20 век сред местните избухва бунт срещу концесионерите, който е потушен едва след 2 години.

В периода между Първата и Втората световни войни в Убанги-Шари е изградена мрежа от железопътни линии, а няколко християнски мисии се заемат с ограмотяване на населението. През 1960 година територията е обявена за независима държава.

През 1966 властта в младата държава е взета от полковник Жан-Бедел Бокаса, един от най-ексцентричните диктатори на 20 век.

Жан-Бедел Бокаса

През 1939 г младия Бокаса (роден 1921 г) постъпва на служба в колониалните войски на Франция. Взема участие в сражения по време на Втората световна война, по-късно участва и в Индокитайската война. Завършва военно училище в Сенегал. За бойни заслуги е награден с Орден на Почетния легион. През 1961 г получава чин капитан от френската армия. През 1962 постъпва на служба в централно-африканските въоръжени сили. По това време първи президен на ЦАР е Дейвид Дако – братовчед на Бокаса. През 1964 Дако повишава Бокаса в чин полковник и го прави началник-щаб на армията на ЦАР.

На 31 декември 1965 – 1-ви януари 1966 полковник Бокаса извършва държавен преврат, като сваля от президентския пост братовчед си и го хвърля в затвора.

Бокаса моментално се самопровъзгласява за президент на Централноафриканската Репулика и за шеф на управляващата (и единствената легална) партия „Движение за социална еволюция на черна Африка“. Още на 4 януари 1966 Бокаса отменя конституцията и се обявява за едноличен господар на страната. С цел да повиши популярността си Бокаса амнистира всички затворници и се обръща с реч по радиото към населението на ЦАР, в която заявява, че „започва нова ера на равенство между всички“.

Оттук нататък пътят на Бокаса доказва истината в мъдростите „Апетитът идва с яденето“ и „Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно“. Властта се услажда на полковните и той все не може да и се насити. През 1972 г Бокаса се самообявява за пожизнен президент на страната. През 1974 г си присвоява званието маршал. През 1976 променя името на страната от Централноафриканска Република на Централноафриканска Империя и се самообявява за император Бокаса I. Церемонията по коронясването му през 1977 г струва струва колкото 1/3 от бюджета на страната, плюс цялата френска финансова помощ за нея година. Короната му е инкрустирана с 2000 диаманта и струва 5 милиона долара. Поръчва си масивен златен трон с форма на орел с разперени криле, тежък 2 тона (на снимката горе), леопардови мантии и стотина автомобила за императорския кортеж.  Да присъстват на коронацията са поканени всички държавни глави и папа Павел VI. Нито един държавен глава не отива на тържеството, папата също липсва.

Бокаса е католик по вероизповедание, но през 1976 се среща с либийския диктатор Муамар Кадафи, който толкова му допада, че господаря на Централна Африка решава да приеме исляма. Малко преди коронацията си обаче Бокаса се сеща, че няма да е зле на церемонията по коронясването да присъства и папата, затова набързо се връща към католицизма. По време на властването си има 18 жени и между 40 и 70 деца. Самонаграждава се с огромно количество ордени и си самоприсъжда най-различни титли, като например „Пръв инженер на империята“, „Най-добър футболист“ „Велик майстор на задругата на колекционерите на пощенски марки“ и други подобни.

Въпреки основателните съмнения в психическото здраве на императора и терора в страната, Бокаса е поддържан от френския президент Валери Жискар дЕстен, като си купува поддръжката чрез изгодни за французите договори за разработка на местните полезни изкопаеми и най-вече на находищата с уран, от който Франция се нуждае за ядрените си опити. В същото време населението на империята е в окаяно състояние, на 45000 души се пада един лекар, а зъболекарят е един единствен в цялата държава.

В периода 1966-1979 срещу Бокаса има няколко опита за покушение, които не успяват. Упорито се носят слухове, че императора не само участва в изтезания на опозиционери, но практикува и канибализъм.

Предвид международния натиск, през 1979 г дори за Франция става трудно да продължи да поддържа ексцентричния император. Това става съвсем невъзможно след убийството на стотина ученика, които протестирали в столицата Банги срещу непосилно скъпите ученически униформи с лика на Бокаса върху тях, наложени като задължителни от правителството. През 1979 френски спец-части извършват безкръвен държавен преврат, като възстановяват републиката и връщат на президентския пост Дейвид Дако. Бокаса заминава за Франция, където заживява охолно и спокойно. Лудостта му се проявява отново през 1986, когато по собствено желание се връща в ЦАР, смятайки, че отново ще може да вземе властта. Веднага е арестуван, съден и осъден на смърт, но малко след това помилван и хвърлен в затвора. Пуснат е по време на амнистия през 1993 г. Умира през 1996 г.

През 2010 година президента на ЦАР Франсоа Бозизе, взел властта също след преврат през 2003 година, обявява пълната реабилитация на Бокаса и го нарича „велик хуманист“ и „човека, който изгради страната“.

Държавно устройство

През 1981 година в ЦАР е приета нова конституция, в която са заложени многопартийността и правата на човека. Държавен глава е президента, който се избира чрез всенародно гласуване за мандат от 6 години. Президента назначава премиер-министъра и членовете на правителството. Създадена е независима съдебна система. През същата 1981 се провеждат свободни избори, на които е преизбран президента Дейвис Дако. Той обаче забранява профсъюзите и отменя парламентарните избори. В края на същата година е осъществен поредния преврат, след който властта взема генерал Андре Колингба. След многобройни протести Колингба най-после е принуден да назначи нови избори през 1993, които са спечелени от Анж-Феликс Патасе.

Икономика

Централноафриканската република, заедно с Мали и Северна Корея, е една от най-бедните страни в света. 2/3 от населението на страната преживява от домашно земеделие и животновъдство. БВП е един от най-ниските в света – около 450 долара на глава от населението годишно. Основните природни ресурси на страната са диамантите и урана. В диамантените мини ежегодно се добиват по няколкостотин хиляди карата диаманти. Диамантите са един от основните експортни продукти на ЦАР, заедно с дървения материал и кафето. Дължината на шосейната мрежа в страната е около 8000 километра.

Туризъм и туристически атракции

Най-важната информация, която туристите и пътешествениците трябва да имат предвид е, че Централноафриканската република определено не е от най-подходящите дестинации за прекарване на отпуската. От пътуване в тази страна единствено биха се заинтересували поклонниците на военния туризъм и любителите на истински опасни екстремни преживявания. Страната продължава да е изключително бедна и политически много нестабилна. Особено опасна за пътуване е северната част на ЦАР. Известна сигурност за туристите има единствено в столицата Банги. Из провинцията върлуват въоръжени антиправителствени бунтовнически групи и обикновени бандити, с които правителството не успява да се справи.

Тези, които все пак се осмелят да посетят страната, е най-добре да го направят между октомври и май. Две туристическите атракции в ЦАР си заслужава да бъдат посетени – водопада Боали с височина от около 50 метра и резервата Дзанга-Санга с площ от около 7000 квадратни километра, където  в естествена среда живеят горили и слонове.

Официални сайтове

Официален сайт на резервата Дзанга-Санга: www.dzanga-sangha.org
ЦАР – информационен сайт: www.centrafricaine.info