Великденският остров

Великденският остров
1 vote, 5.00 avg. rating (98% score)
Великденският остров

Великденският остров

Точно на 5 април 1722 година, неделя, което се падало Великден нея година, холандския мореплател Якоб Рогевеен (на холандски Jakob Roggeveen) зърнал за пръв път малко парче земя по средата на нищото, сред безбрежните простори на Тихия океан. По този начин на онзи Великден през 1722 г Рогевеен попаднал на една от най-големите мистерии на нашето време.

Денят на откриването на острова дал и името му – Великденски остров. Първият европеец, който зърва отдалече това място е английския пират Едуард Дейвис през 1686 година. Той обаче не се приближава до острова, а само отбелязва приблизителните му координати (не особено точно).

Още в първите минути след пристигането Рогевеен е поразен от няколко неща. На първо място място го удивляват стотиците огромни каменни статуи, представляващи човешки бюстове от кръста нагоре, с височина по 10-12 метра всяка. Статуите са наредени по брега на острова. Каменните великани са с гръб към океана и с лице към вътрешността на острова. Прави му впечатление, че на острова няма почти никаква растителност и нито едно дърво. Не по-малко мистериозни се оказват и местните жители, които са около 3000 на брой, но далеч не са еднакви. Една част от тях са хора с тъмна кожа и тъмни коси, друга част са червенокожи, а има и една малка група с бяла кожа и червеникава коса, с ръст над 190 см.

Моряците се славели като разказвачи на небивалици, затова и малцина повярвали на Рогевен, когато разказвал за чудния остров след завръщането си. Постепенно обаче различни мореплаватели посещавали острова и потвърждавали разказите на холандеца. През 1774 на острова пристига капитан Кук и научава от местните, че техните предци са дошли преди 22 поколения, предвождани от човек на име Хоту Матуа. Те обаче не знаели откъде точно са пристигнали прадедите им. Оказало се, че един от моряците на Кук, полинезиец, разбира част от речта на местните и може да разговаря с тях.

Великденският остров (остров Пасха) е едно от най-затънтените кътчета на земята. От 1888 г острова принадлежи на Чили. Отдалечен е от чилийския бряг на повече от 3500 километра. Най-близкото до остров Пасха населено място е остров Питкерн, който се намира на повече от 2000 километра. Полинезийското название на острова е Рапа Нуи, затова и местните жители се наричат рапануйци. Остров Пасха има вид на триъгълник със страни 16, 18 и 24 километра. Площта му е 163,5 квадратни километра. Целият остров е осеян с дупки – входове към плетеница от подземни тунели и помещения. Климатът тук е изключително мек и подходящ за живеене – най-висока е температурата през януари – около 20-24 градуса, а най-ниска през юли и август – около 18-19 градуса.

Великденският остров поставя много повече въпроси, отколкото дава отговори. По какъв начин предците на местните жители са се добрали до този отдалечен на хиляди километри от сушата остров? Защо на острова има няколко раси? Кой, как и защо е издялал големите каменни статуи? Каква култура е процъфтява тук и защо е западнала? За съжаление на повечето въпроси не може да се даде еднозначен отговор. През 19 век перуански търговци на роби пристигат на острова и откарват голяма част от населението в Перу. Мнозина умират още по време на пътуването. Малко по-късно връщат оцелелите обратно на острова, но те са заразени с различни болести като едра шарка и туберкулоза – това довършва останалите местни жители, така че през 1877 едва 111 от тях населяват острова. Така окончателно се прекъсва връзката с миналото на цивилизацията на остров Пасха.

ДНК експертиза на открити на острова скелети показва генетичното родство на жителите на острова с неселението на Полинезия, така че представителите поне на една от групите, населявали острова, изглежда са били полинезийци. Счита се, че заселниците са пристигнали около 300-400 година от н.е. Други изследователи посочват по-късна дата – около 700-800 г от н.е. Най-малко още една група хора обаче е дошла от другаде – това са белокожите и червенокоси/русоляви хора, за които има сигурни сведения, че също са населявали острова. На норвежеца Тур Хейердал принадлежи хипотезата, че белокожи и червенокоси хора са пристигнали от север на територията на днешно Перу, а след това с древни плавателни съдове са достигнали до бреговете на остров Пасха. И действително, съществуват перуански легенди, че високи, бели и червенокоси богове дошли от север и изсичали огромни каменни статуи в планините. Те влезли в битка с войските на инките, недалеч от езерото Титикака. Инките надделели и червенокосите трябвало да се оттеглят. Начело с техния вожд, наричан Кон-Тики (Синът на слънцето), те отплавали в океана и никой повече не ги видял. Тази легенда именно вдъхновява Тур Хейердал да повтори плаването на загадъчните северни пришълци със сала Кон-Тики.

Друга голяма загадка са огромните каменни статуи на остров Пасха, наричани от местното население моаи. Те са около 800 на брой и са подредени около брега, с гръб към океана. Погледите им обаче не са отправени към вътрешността на острова, а към небето. Височината им варира от 2-3 до 10-12 метра, теглото на най-големите достига до 50 тона. Във вътрешността на острова е открита древна каменоломна, където се намират още около 150 статуи на различен етап от създаването им. Впечатлението е, че работата по статуите е била прекъсната внезапно и никога повече не е възстановена. Най-голямата недовършена статуя е висока около 21 метра и тежи над 250 тона. Всяка от статуите е монолитна, изсечена от едно парче скала, а не сглобена от няколко. Става ясно къде са били изработвани статуите, но остава загадка как тежащите десетки тонове скали са били транспортирани до бреговете на острова, които са отдалечен на 10-15 километра от каменоломната и как са били поставяни в изправено положение. В своята книга Аку-Аку Тур Хейердал разказва, че  с помощта на местни жители, наследници на дългоухите, е разгадал тази загадка. Статуите са били изсичани с каменни брадви. След изсичането статуята е била хлъзгана до брега по тревата или върху големи дървени трупи, играещи ролята на транспортни ролки. Предварително се подготвяла площадката, върху която ще се изправи статуята. След това под главата на статуята се изкопавал ров, който започвал да се запълна с малки плоски камъни. С помощта на големи дървени лостове, върху които се провисвали по няколко души, статуята се повдигала малко по малко, като в същото време няколко души продължавали подпъхването под нея на плоски камъни, така че постепенно каменния великан се изправял. По тоя начин12-15 души били в състояние да изправят една статуя в течение само на няколко часа. Предполага се, че статуите са символизирали и са били възпоменание за предците на дългоухите, като едновременно са имали и религиозно предназначение, служейки за връзка с духовете на древните и велики прадеди но до днес този въпрос не е изяснен напълно. Във всеки случай рапануйците считали, че статуите притежават огромна духовна сила и че „сами са ходили“ от каменоломната до площадките на брега на острова.

Друг загадъчен факт са дългите уши и „шапките“, които имат върху главите си някои от статуите. „Шапките“ са изработени от друг тип скала, червена на цвят и тежат по 1-3 тона. Според Тур Хейердал парчетата червена скала символизират червена коса, т.е. някои от статуите изобразяват червенокоси, дългоухи хора.

Когато острова е посетен за пръв път от корабите на Рогевеен почти всички статуи са изправени, макар че има и някои, които нарочно са били съборени на земята. С течение на годините посетителите на острова отбелязват, че съборените статуи стават все повече и повече.

Според оскъдните сведения, през 10-15 век на острова е процъфтявала цивилизация, съставена от две основни касти. Хората с бяла кожа и дълги уши били в привилегировано положение, нещо като местна аристокрация. Те специално удължавали ушите си като провисвали тежести върху меката им част отдолу. Късоухите били в подчинено положение. Населението на острова наброявало около 15000 души. Някъде през 15-16 век избухнал бунт на късоухите и последвала гражданска война, по време на която почти всички дългоухи били избити. Едновременно с това били изсечени последните дървета на острова, вследствие на което започнала ерозия на почвата. Местните нито имали с какво да строят лодки, за да ловят риба или да опитат да избягат от острова, нито можели да получават добиви от земята. Настъпили времена на глад, убийства и канибализъм.

От средата на 20 век острова става все по-популярна туристическа дестинация. До 60-те години единствения начин за посещение на острова е бил по море. След това е построено летище, което е разширено от Американските ВВС и НАСА и пригодено на приема совалки в случай на нужда. В момента на острова постоянно живеят около 4000 души. През 1995 година Великденския остров е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

На острова са открити таблички с изписани текстове на местната писменост, наричана ронго-ронго. Никой досега не е успял да преведе написаното.

Официални сайтове

Официален сайт на фондация „Великденски остров“: islandheritage.org
Официален сайт на проект „Великденски статуи“: www.eisp.org